Лъчезар Явруков
Самостоятелни изложби:
1991г. – галерия „АВС” – София
1993г. – галерия „Ани-ко” – София
1995г. – хотел „Кемпински-Зографски” – София
1996г. – галерия „Данаилов” – София
1993г. – Импресарски център за изкуства – София
1993г. – Виенски салон – София
1993г. – Мултиарт – София
2007г. – „Гранд Хотел София” – София
Групови изложби:
1986г. – Обща изложба „Голо тяло” на Съюза на българските художници.
1992г. – Представяне на съвременното българско изкуство в Лондон.
Колекции:
Различни частни колекции в България, САЩ, Германия, Малта, Южна Корея, Италия, Гърция.
Възложени поръчки:
От 1982 до 1986г. повече от дванадесет театрални постановки като художник-декор и костюми между които:
„Комедия от грешки” от Ул. Шекспир
„Глава втора” от Нийл Саймън”
„Тримата мускетари” от Рехелс
„Кухненският асансьор” от Харолд Пинтър
„Мъжът си е мъж” от Бертолд Брехт
Образование:
Художествена академия – София, магистър по сценография.
Награди:
1981г. Обща художествена изложба по сценография „Поглед към вековете” – Велико Търново – I награда.
1986г. Трети национален преглед на камерните театрални постановки – Враца`86 за декор и костюми на „Кухненският асансьор” от Харолд Пинтър – III награда.
За ролята на цвета:
Ролята на цвета във всяка живописна творба е много важна, но за разлика от импресионизма, където цветът е основно изразно средство, то в моите работи, които клонят към сюрреализма, той е на второ място. Най-важни за мен са идеята и точното възпроизвеждане на части от действителността.
За стремежа:
Моите работи отразяват моите идеали. Стремежът да се види действителността от един неочакван ъгъл, по един дълбоко индивидуален, поетичен понякога начин, е моят стремеж.
За идеите:
Когато работя върху идеите, които ме вълнуват, знам, че едва ли ще ми стигне времето да разработя всички идеи, които ми хрумват, че едва ли ще стигна техниката на старите майстори и най-накрая, едва ли ще стигна съвършенството на природата, но трябва да се опитва…
За другите:
Когато другите гледат моите работи, аз бих искал те да чувстват само естетическа наслада.
За темите:
Главните теми в моето творчество са отразяване на съвременния живот на човека, на духовния му мир, на връзката му с миналото и надеждите за бъдещето. Любовта – любовта към природата, животните, растенията и главно човека.
За неразбирането:
Това е, което смятам, че зрителите не разбират в работите ми, е съчетаването на привидно различни, несъвместими на пръв поглед неща. Но струва ми се, че по този начин зрителят се провокира, кара се да осмисли нещата и така да стигне по свой начин до идеята на конкретната творба.
Живописните творби на художника Лъчезар Явруков имат своите ценители, почитатели и критици.
Вглеждайки се в тях, те поразяват със своята фантазия и разнообразие. Неочакваната композиция, приглушените или ярки на места цветове подкупват зрителя подканят го да им обърне специално внимание. Образите най-често са съвременни и в повечето случаи са фотографски точни. Те внасят настроение, носят енергия различна за всяка отделна картина.
Стилистично авторът има изявени предпочитания кум сюрреализма, но отделните заемки са пречупени през призмата на авторското виждане. Пейзажите, предметите, образите на птици и животни се редуват с цветни петна, абстрактни форми и фактури, които допринасят за хармонията на живописната тъкан. Внимателният поглед открива в тях особения оптимизъм на автора, неговото съзидателно отношение към света, любовта му към природата, човека и всемира. Авторът не предоставя готови отговори в своите картини, той по-скоро поставя въпроси, на които всеки зрител сам трябва да потърси решение. Действителността, видяна под един нов неочакван ъгъл, под едно индивидуално, поетично понякога съчетание, е неговият начин да въздейства. Картините заинтригуват и със своето въображение, но без да стигат до крайности като образна гротеска. Лъчезар Явруков има своето особено място в разнообразната палитра на съвременния художествен живот, както и интересни перспективи за своето развитие.